Омръзна ми да те изпращам мамо и да преглъщам сълзи пред детето ми, да се завръщаш всеки път остаряла по - рано, всяко тръгване да убива част от душата ми. Просто сълзи, но ужасно тежки,ме превиват до земята. Неволи, чисто човешки,подкосяват краката. Болки ежедневни, всеки път отхапват парче от снагата. Ех,гордост българска, изправям глава, притиснала юмруци до сърцето.

Снежана Банева

хвана ме за гърлото твоето стихо....
а последните ти редове споделям
не само емоционално....
Браво, скъпа, написала си нещо много докосващо и човешко... и истинско!

На връщане от летището!Благодаря за споделянето!Дъщеря ми е на четири и този път плака през цялото време за баба си.Повтаряше...."Искам си бабата,маме!Ще литна с нея!Голяма птицо,върни ми бабата!".Много тежко!

тежат... Стиховете тешат...

Така е!Добър начин да изплачеш и мъката ,и радостта.