Как си отиват любимите хора? Така бързо и ненадейно, а болката сковава сърцето завинаги, така нагло и безогледно. Къде отиват душите им? Най - страшното е,че вече ги няма тук и нищо, нищо не може да запълни огромната рана, и най - малкия спомен разбива сърцето напук. Казват...ще отмине,ще зарасне, но белега остава и постоянно напомня за себе си, гори те,там вътре, не се предава. Как да живеем без тях? Спомням си смъртта на баща ми... неможех да плача.....татко,защо ни остави... красивите коси на мама побеляха същата вечер, още е пред очите ми, паднал ангел със смъртоносни рани. Страшните писъци още ме режат със счупените си стъкла, а хилядите сълзи ме давят и спирам да дишам, не виждам в тази гъста мъгла. И се започва едно лутане, двадесет и четири часово самоунищожение Не можеш да спиш, ако заспиш страшни кошмари те разяждат. Обвиняваш се,че не си доказал, дообичал,доцелувал,доизживял... Но вече няма смисъл, няма връщане назад и ти ,като един от всички онези луди, обичащи живота, ще се хванеш за някоя сламка, че душите се прераждат, че са в рая,че са на по - добро място или...или ще се пуснеш и ще се удавиш.

Снежана Банева

Шибан живот...кучешки живот...гостуваме като
роби на този свят...
Истински се надявам да има някакъв задгробен
живот, където няма глад, мизерия, сълзи...

ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН


Докоснати от ангели добри
стоим смирени и си все мълчим,
в мълчание надеждата таим.
Ще дойде ден, все някой ден,
в който ден ще си бохем
и без да мислиш ток, вода,
за телефона, който не звъни,
за хляб, храна, пари,
за теб, за твоите деца,
дори за утрешния ден.

Докоснати от ангели добри
стоим си тихо и си все мълчим
с тишина надеждата таим.
Ще дойде ден, все някой ден,
в който ден ще си бохем
ще си щастлив, щастлив
от рая или ада ще звъниш -
тук има всичко и без пари
купуваш даже и мечти
и всеки ден ще бъдеш сит.

Сякаш си ми прочела мислите.Това стихче ми е любимото.Точно на място.Знаеш ли,ти си специална жена.Човек може да те опознае истински само ако прочете твоите стихове.

Весела Коледа!!!
На теб, на всички като теб,
които сте зад граница целувам ръка
и свалям шапка!,
защото тия дето останахме в жалка
България след празниците ни очаква
подаръци от мамините коремчовци -
увеличаване цените на ток, вода и натам поредицата...
Всяка нова година е така.

Много истинско и изстрадано! Бъди сигурна, че тези души са наистина на едно по-хубаво и по-светло място и бдят над теб!

Дано е така.Благодаря ти,че беше тук.

Прегръщам те топло, и те Благославям, с МИР В СЪРЦЕТО!

благодаря за откровението

в нашите души

Господи,ужасно тъжно!

за хората, за които винаги ще ни боли.....