Защо поне една политическа партия няма ясна гледна точка как да решим проблема със заплашителното размножаване на циганите?Обикновения българин няма възможност да гледа две деца,а те раждат по десет.Децата за тях са продукт за изкарване на пари:социални помощи,детски,кражби,просия и мизерия.Не искам да живеем в страх и поредното цигане на конвейер да купува цигари на циганката с пари от детски.
  
ЗАЩО БЕБЕТО В РЪЦЕТЕ НА ПРОСЯКИНЯТА СПИ?ПИТАЛИ ЛИ СТЕ СЕ?

Попаднах на тази статия случайно. Изчетох я на един дъх. Замисляли ли сте се защо никога тези деца не плачат? И аз не бях... Прочетете статията, моля Ви, и ще промените отношението си.
Киев, Украйна

В близост до метростанция Лукяновска седи жена на неопределена възраст. Може да си помислите, че е на 30, на 23 или пък на 40 години. Косата й е мръсна, главата й наведена скръбно надолу. На земята през нея стои платнена чанта. В чантата минаващите граждани пускат пари. В ръцете си жената държи причината, доказваща, че жената има нужда от тези пари. В ръцете на жената спи двегодишно дете. То е с мръсна шапка, която някога е била бяла, и спорно костюмче.
Мястото, на което е застанала, е много оживено - неспирен поток от хора. И неспирно звънене на монети и шум от банкноти в торбичката й.
Минавах покрай тази жена в продължение на месец. Не й пусках нищо, защото не исках с моите пари някой големец да си купи тухли за новия си палат. Но съдейки по това колко хора пускаха по нещо, този големец можеше да си построи не един, а няколко палата. Е, и за самата просякиня остава по нещо. Поне като за бутилка водка. Хората, които управляват бизнеса с просяците, разчитат на силата на парите… и на страха.
Никой от добряците, даващи пари на „Мадоната с младенеца”, не се замисляше над нещо, което буквално можеше да му извади очите. След около месец преминаване покрай просякинята, се загледах в детето, облечено в мръсни дрехи. В този момент разбрах, че това, което ми се струваше неправилно в цялата ситуация (ако изобщо може да се каже, че има нещо правилно), е кроткото държание на бебето от сутрин до вечер.

Детето спеше – и ни звук, ни стон!

Спеше и когато се приближих до тях. Просякинята вдигна поглед към мен и очите ни се срещнаха. Обзалагам се, че веднага разбра това, което съм разбрал и аз…
Кои от вас имат деца? Спомнете си как и колко време те са спали, когато са били на 1-2-3-4 години. Час, два, максимум три през деня и после се събуждат.
Аз нито веднъж не видях будно това дете!
Гледах малкото човече, забило нос в коляното на „майка си” и страшните ми подозрения се затвърдиха.

- Защо той спи през цялото време? – попитах я, посочвайки детето.

Просякинята се направи, че не ме чува. Сведе очи и се сгуши в яката на якето си. Повторих въпроса си. Жената вдигна очи към мен и погледна някъде зад гърба ми. В погледа й се четеше умора, примесена с раздразнение. Никога не бях виждал такова нещо. Като поглед на същество от друга планета.

- Върви на…. – прошепна.
- Той защо спи? – вече почти виках.

В този момент усетих мъжка ръка на рамото си. Обърнах се. Мъж, с типично изражение на заводски работник, стоеше зад мен.

- Какво се заяждаш с нея? Не виждаш ли какъв живот живее. Ето, момиче… - и мъжът пусна няколко монети от шепата си в торбата.

Просякинята се прекръсти и сложи на лицето си изражение, олицетворяващо вселенската скръб. Мъжът тръгна към метрото. Довечера сигурно ще разказва на семейството си как е спасил нещастната жена от един злобен човек.

А детето продължаваше да спи…

Звъннах на познат - от онези хора, на които образованието не им пречи да се движи по улиците на града със скъпи коли и да живее в къща с множество кули, тераси и прозорци. Търсех отговор на въпроса защо детето спи по цял ден… и го получих. При това моят познат ми отговори със завидно спокойствие.

- Или е на хероин, или на водка! За да не плаче и да не пречи.

За да спи детето цял ден, са го наливали с водка. Или са му давали наркотици. Естествено, детският организъм не може да се справи с такъв шок. И такива деца често умират. Най-страшното е, че понякога умират по време на „работния си ден”. А мнимата майка е длъжна да седи с мъртвото дете на ръце до вечерта. Такива са правилата. А покрай нея минават хора, дават й пари и мислят, че правят добро, че помагат на самотна майка…

На следващия ден седях пред метрото. Бях си взел журналистическата карта и се бях приготвил за разговор. Но разговор така или иначе нямаше. Имаше обаче нещо друго.

В ръцете на жената имаше друго дете

Просякинята абсолютно игнорираше въпросите ми. Интересуваха ме документите на детето и най-важното – къде е вчерашното дете. Единствените, които не игнорираха въпросите ми, бяха продавачките, застанали наоколо. Започнаха да викат по мен и едва не ме изпъдиха от входа на метрото.
Оставаше ми само едно – да звъня на милицията. Но милиционерите сами ме намериха. Сержантът ми поиска документите за проверка. Разказах му за моите подозрения… и той реши да звънне някъде. Стоях пред входа на метрото и чувствах, че се боря с вятърни мелници. След няколко минути избягаха и просякинята, и продавачките.

Когато видите в градския транспорт или на улицата просещи жени и деца, замислете се, преди ръката ви да посегне да им даде пари. Замислете се, че ако не е Вашето и още хиляди подаяния, бизнесът с просяци ще умре. Ще умре бизнесът, а не децата, натъпкани с водка и наркотици.Не гледайте спящото дете с умиление. Гледайте го с ужас.Тъй като сега Вие знаете защо спи това дете...
Автор на статията: Анатолий Шарий, 2006 год.

В Австралия просията е официална "професия" за която се дава разрешение от общината. Слагат се по един голям плакат отпред и отзад с надпис "Аз прося" и човекът почва законно да обикаля града. И май няма социални помощи с подобен на нашия еквивалент. Приходите се отчитат в общината, откъдето си получаваш "заплата". Може би тук не се прави, че просещите ще са повече от обикновените пешеходци, които там, къкто и в Америка, просто липсват.

Това е естествен процес при всички народи се получава смес на населението.Погледни какво се случва в Америка...и там са в процес на претопяване.Българите имат високи изисквания за начина си на живот,мислят първо за образованието си което струва доста скъпо,да не говорим ,че трябва да се плащат и квартира,вода,ток,храна,лекарства и прочие.Как да отгледаш деца когато първо трябва да се изучиш за да може един ден да имаш евентуално добре заплатена работа за да посрещнеш твърде скъпия живот.След това се впускаш да градиш кариера и материални блага,децата не са с приоритет,защото как да имаш дете или деца когато искаш да им подсигуриш възможно по богат начин на живот.Няма да ти е приятно да се налага да гледаш как детето ти плаче,защото не можеш да му купиш например сладолед и то не защото не трябва пр.болно е ,а защото парите ти не стигат за смети,дрехи прочие.Знаеш ли колко много пари отиват за да отгледаш дете?Многом,прекомерно много,защото плащаш и още куб неща и изнемогваш.Започваш да търсиш работа в чужбина и ако извадиш късмет взимаш си детето и мъжа евентуално,защото много жени са оставени сами ,това безбрачие помага на мъжете да изоставят масово жените и децата си в устрем било към нова любов или други причини.По голямата част от приятелките ми са самотни майки някои от тях не могат да разчитат на подкрепата на родителите си,защото вече не печелят достатъчно и едва смогват да скърпят двата края ,починали при катастрофа и всевъзможни неща от този сорт.Държавата ни отдавна е обедняла като цяло всичко бавно потъва.За това който както може гледа да замине в друга държава с надежда за по облекчен живот и по добре заплатена работа.Всичко е вързано.

По въпроса за справянето с циганите и по-конкретно с просяците съм песимист. Няма (хуманен) начин за решаване на този проблем.
Те твърдят, че ако държавата им даде домове, работа и пари, нямало да е така. Е, не е вярно. Видях какво се случва с такива, на които им ги дадоха - домовете за отрицателно време се превърнаха в коптори без врати и прозорци, без мебели. Дори вкараха кон в една от стаите в един апартамент. А пари... все са им малко. Познавам такива, които без да работят, само от помощи месечно си докарват по 500-600 лева, и въпреки това твърдят, че децата им не ходят на училище, защото нямат това и онова, не плащат сметки, направили са по 300-400 лева вересии по магазините. И още биха направили, но просто вече никой не им дава. Иначе всеки ден са на кафе и цигари, при това не от контрабандните цигари, а хубави, от по 5-6 лева кутията. Всеки ден се разпъват софри с луканки, шунки и други деликатеси, всеки ден са цели каси с бира...
Та така. Авторът на статията е прав. Докато има кой да им дава, те ще вземат. Просто трябва да им се спре кранчето - социални, майчински, детски, не-знам-си-какви-още... И други неща трябва да се направят, но нали сме уж хуманни демократи...