Прочетен: 1270 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 06.03.2011 17:59
така и стана ,нарекоха го Коремчо...мамино прасенце.
Не мина много време и порасна им синето
,от апетита му обаче пропищя градчето.
Ядеше много обед,вечер,ядеше през нощта,
нагъваше от всичко: салами,сладки,всякъкви меса.
Порасна Коремчо и направи към двеста кила,
а апетита му на свършваше,пропищяха от всички съседни села.
Щом се стъмнеше,обикаляше и все търсеше храна,
хората се заключваха в очакване да мине нощта.
Реши ще стане президент - каква гениална идея,
но мястото беше вече заето от Гошо Мезето и неговата епопея.
Защо пък да не е министър ,
но всички места бяха заети от Нагласен,Хитър,Посемейналиния все с диплома „народен магистър”.
Напира ли напира иска да е голям човек,
това е ,а как мило му прозвуча ....градски кмет.
От страх го назначи народа и си понесе хомода...
Заяде Коремчо, изяде само за година всичко
и заплака народа не остана нищо.
Ядеше ли,ядеше Коремчо,изяде планините,изпи реките,започна да яде и хора,
остана сам на земята,но от глад нямаше умора.
Просегна се и изяде Слънцето и Луната,
настъпи мрак на Земята.
Я,почакай! – каза с ядосан глас дядо Боже
и го натъпка с лудо биле до горе.
Заповръща Коремчо Луната,Слънцето,земи и хора
и отслабна много,а хората го вкараха в затвора.
И надигна глава,съвзе се народа,
такива като мамин Коремчо да носят хомода!
автор:Снежана Банева
Balgaria. Smehno, no i jalko...samo v Balgaria se rajdat mamini Korem4eta...
Всеки си намира майстора рано или късно.
