Прочетен: 1004 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 06.03.2011 17:37
Вече много неща и се разясниха.Като начало разбра ,че и човеците като тях се раждат ,порастват и остаряват.Замислена и отнесена вървеше ли вървеше и въобще не разбрала как се спънала в една обувка.Но това не беше просто обувка,а обувката на един човек.Човекът се наведе и вдигна Любовинка.Внимателно я огледа и каза:
- Я ,странен егземпляр! – и зацъка с уста многозначително.
Любовинка успя също да го огледа внимателно:възрастен,белобрад и беловлас.
- Към къщи ли си се запътил, мили човече? – попита тя.
- Може и така да се нарече,но не точно! – последва странен отговор.
- Как така??Нямаш ли дом,семейство?
- Имам,имам,но едното ми дете замина за далечна страна да си изкарва прехраната,а другото създаде семейство и аз станах пречка в къщата.Нали съм стар и немощен,та с нищо не помагам и....- не продължи стареца,а страшно много се натъжи и се замисли.
- А къде си се запътил? – настояваше жабчето
- Ами от години вече живея в дом за възрастни,а децата рядко намират време за мене – той просто продължи и дори не се сбогува.
Любовинка се почуди над думите на милия старец и попита Небето:
- Какво означава дом за възрастни?Как така децата му,собствената кръв и плът не намират време за баща си? – недоумяваше жабата
- В такива домове хората изоставят родители и роднини.Нямат достатъчно сърце за да ги обичат и воля за да се грижат за тях когато станат стари и немощтни. – отвърна Небето навъсено.
Седна на един камък Любовинка и се замисли за своя баща и милата си майка.Как би могла да ги изостави като толкова много ги обича.Какъв трябва да си за да отвърнеш очи от най – милото?Даже сега когато мисли за починалия си баща и става едно тъжно.Не помнеше вече колко път измина,но се чувстваше празна и много тъжна когато изведнъж чу нещо.Някакъв шум,но от къде?Огледа се и съзря нещо в далечината.Заподскача натам пъргаво и колкото повече приближаваше повече се ужасяваше.Това,което се разкри пред очите и беше страшно.Някога тук е имало красива и пълна с живот гора ,беше останало само пепел.Някой беше изгорил цялата гора.Дано поне животните са се спасили!Дано....дано.Сърцето и се сви от мъка.Пак чу нещо.
- Ей ,ти!Да ,ти,малката виолетова жаба.Приближи се,че с този крак трудно се придвижвам на големи разстояния.
Любовинка чак сега забеляза мравката и куция и крак.Не беше от малките обикновени черни мравки,а беше едра и червена.Попита я:
- Какво се е случило тук,а на теб какво ти е?
- Дойдоха хората и запалиха гората за пари.Нали се сещаш ....случаен пожар и мноооого дървен материал за продаване – отвърна мравката
- А,животните къде са? – уплашено попита жабата
- Ами къде?Много се спасиха,но много загубиха живота си в огнената стихия.И аз едва не загинах,разминах се само с това – и показа нараненния си крак.
Любовинка просто онемя от мъка и си повтаряше наум:убийци,убийци.Просто се завъртя и си тръгна,дори не поздрави.
- Ей,я се върни!Много ми приличаш на някой!Да ,да сега се сещам.Преди не много време тук дойде същата виолетова ,некрастава жаба,но мъжка и доста поостана.На много приятели се притече на помощ,но за съжаление загина в пожара докато спасяваше едно семейство гущери – избърбори мравката.
Малката виолетова жаба сякаш изгуби съзнание за момент.Баща и е бил тук и е бил убит.Всичко около нея се завъртя,а мъката сграбчи сърцето и и то спря да бие.Нямаше надежда,нямаше добро,просто едно нищо.И заплака Любовинка,заплака така жално и така силно,че всички я чуха и се натъжиха.Чу я и Небето.Нежно я помилва с лъчи,а тя го погледна с пълни очи и каза:
- Ах,Небе,Небе!Къде ме доведе?Какви са тези хора,които изоставят децата си и ги превръщат в нещастни и злобни самотници?Какви са тези хора,които изхвърлят кучетата си на улицата и ги обричат на гладна смърт?Какви са тези хора,които са изоставили родителите си да умрът самотни и немощтни?Едни преяждат ,а други умират от глад.Купуват живот с хартийки и убиват за удоволствие.Немогът ли да се поправят и да станат по – добри и по – състрадателни?Някакъв лек няма ли за тази болест?Но как се създава сърдечност и доброта във вече големи хора?
- Вече разбра ли защо плачат хората?Много тъга има на този свят и много болка.Но не всичко е загубено ,мило дете.Теб избрах за тази мисия,защото в теб видях най – голямото сърце.Затова и ще ти изпълня едно желание.Ако искаш спаси хората или ги изостави и се върни при семейството си,а аз ще ги унищожа – каза Небето.
- Направи ги по – добри,по – състрадателни!Моля те,моля те! – извика Любовинка.
- Нали знаеш,че това не зависи от мен.За да е добър един човек,той трябва да го иска в сърцето си.Пред човешката коравосърдечност аз съм безсилно – отвърнало Небето.
- Добре тогава.Превърни ги в жаби,като мен и нека да са пълни с добри чувства и намерения.Нека забравят да плачат и да са щастливи – пожела си жабата.
Небето изпълни Любовинковото желание на мига.Така една малка ,виолетова,некрастава жаба промени света.Не само го промени,но го спаси от самоунищожение.Ето защо не е важно колко си голям,а колко си добър.Доброто ще промени света.Ако всеки от нас направи нещо добро на някой,а той на някой друг,светът ще стане по – добър.
......ЗЪЪЪЪЪЪРРР ...БУДИЛНИКА СЪБУДИ МАЛКАТА ПОСПАЛАНА .ПЪРВО ЗАКУСКАТА ,А ПОСЛЕ УРОЦИТЕ.СТАНА И СЕ ПОГЛЕДНА В ОГЛЕДАЛОТО.МНОГО СТРАНЕН СЪН СЪНУВА ТАЗИ НОЩ.МАЛКАТА МИШЕЛ ПОГЛЕДНА ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ В ОГЛЕДАЛОТО И КАЗА:
- АЗ СЪМ МАЛКО,ВИОЛЕТОВО ЖАБЧЕ И СЪМ ДОБРА.ИЗПЪЛНЕНА СЪМ С ДОБРИ ЧУВСТВА И НАМЕРЕНИЯ......
автор:Снежана Банева
Жълти пиленца и двама малки разбойника -...
Малки женски тайни ли...
12.11.2010 08:58
